Изисквания към жилищата и видове апартаменти съгласно Наредба №7 и Наредба №2 на МРРБ
Изискванията към жилищата и различните типове жилища се определят в Наредба №7 от 2003 г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, последна промяна от 2013 г (виж наредбата в Lex.bg). В тази наредба са указани предназначенията на различните имоти и територии, начините за промяна на предназначението на имотите и териториите, показателя за процентна плътност на застрояване, показателя за интензивност на застрояването (К инт), показателя за процента озеленяване, видовете жилищни сгради и мн. други, както и характеристиките, които трябва да притежава един имот, за да може да бъде определян като жилище.
Някои от най-важните изисквания към жилищата са описани в Чл. 110, Чл. 111 и Чл. 114 на Наредба № 7:
Чл. 110. (1) Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
(2) Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни.
(3) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.
Чл. 111. При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стаите: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, килери, складове и др.
Чл. 114. (1) Жилищните помещения се ориентират по възможност към най-благоприятните по отношение на слънчевото огряване посоки, които се степенуват съгласно чл. 77, ал. 1, като се спазват изискванията на чл. 78.
(2) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север.
(3) При разделяне на заварени жилища се допуска по изключение да се образува жилище с предимно северно изложение, ако най-малко едно от жилищните помещения има изложение на североизток или северозапад.
От цитираните текстове на наредбата става ясно, че не може да се смята за жилище имот, който няма поне едно допълнително (складово) помещение от типа на мазе или килер. Чл. 98 от наредбата определя, че допълнителното (складово) помещение може да се намира както в жилището, така и извън него. В документите за собственост това помещение трябва изрично да бъде указано като част от съответния апартамент.
Също така не може да се смята за жилище имот, на който всички помещения са със северно изложение (също и със североизточно и северозападно). Чл. 78 на наредбата определя, че в едностайните, двустайните и тристайните апартаменти трябва да има поде едно помещение, а в многостайните апартаменти поне две помещения с южно, западно или източно изложение (или югоизточно/югозападно).
Апартамент, който има кухня без място за хранене, трапезария, спалня, килер и баня с тоалетна, според терминологията на наредбата се смята за едностайно жилище, доколкото кухните, трапезариите, килерите, баните и тоалетните не се считат за “стаи” и затова не участват в определяне броя на стаите. Така може да се окаже, че апартамент с пет помещения се води “едностайно жилище”.
В Наредба № 2 от 2004 г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, последно изменение от 2017 г (виж наредбата в сайта на МРРБ), се определя броят на гаражите и паркоместата, с които трябва да разполагат съответните имоти.
В Таблица 4a към Чл. 24 на наредбата е указано, че за всяко отделно жилище (апартамент) в жилищните сгради и жилищните сгради със смесено предназначение, трябва да има осигурено поне едно място за паркиране. В допълнение на наредбата от 2017 г се казва, че по едно място за паркиране трябва да е осигурено и за всяко отделно ателие в жилищната сграда. При офисите едно парко място трябва да бъде осигурено на всеки 80-100 кв.м. РЗП.
В същия Чл. 24 е казано още:
(2) Необходимият брой на местата за паркиране и гариране се осигурява на територията на съответната зона.
(3) Когато за централните зони на урбанизираните територии не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най-малко 30 % от тях се осигуряват в непосредствено прилежащи територии.
(5) При близко разположени обекти, които се натоварват по различни часове от денонощието, се допуска при изчисленията да се отчете неедновременното използване на едни и същи места за различни обекти.
Преди да се появят поправките в наредбата от 2017 г за ателиетата в жилищните сгради не беше определено да имат осигурено паркомясто или гараж. Сега вече по отношение на гаражите и паркоместата ателиетата се третират наравно с апартаментите/жилищата.
Въпреки изискванията за наличие на паркомясто/гараж за всеки отделен апартамент и за всяко отделно ателие, горният текст указва, че не винаги може да се спазва принципа “едно жилище = едно паркомясто/гараж”, което паркомясто или гараж да е разположено на прилежащата към сградата територия. Наредбата допуска част от автомобилите на собственици на жилища да ползват места за паркиране извън прилежащите територии, а също два автомобила да ползват едно място за паркиране, като го заемат през различни часове на денонощието.
Някои от най-важните изисквания към жилищата са описани в Чл. 110, Чл. 111 и Чл. 114 на Наредба № 7:
Чл. 110. (1) Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
(2) Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни.
(3) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.
Чл. 111. При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стаите: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, килери, складове и др.
Чл. 114. (1) Жилищните помещения се ориентират по възможност към най-благоприятните по отношение на слънчевото огряване посоки, които се степенуват съгласно чл. 77, ал. 1, като се спазват изискванията на чл. 78.
(2) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север.
(3) При разделяне на заварени жилища се допуска по изключение да се образува жилище с предимно северно изложение, ако най-малко едно от жилищните помещения има изложение на североизток или северозапад.
От цитираните текстове на наредбата става ясно, че не може да се смята за жилище имот, който няма поне едно допълнително (складово) помещение от типа на мазе или килер. Чл. 98 от наредбата определя, че допълнителното (складово) помещение може да се намира както в жилището, така и извън него. В документите за собственост това помещение трябва изрично да бъде указано като част от съответния апартамент.
Също така не може да се смята за жилище имот, на който всички помещения са със северно изложение (също и със североизточно и северозападно). Чл. 78 на наредбата определя, че в едностайните, двустайните и тристайните апартаменти трябва да има поде едно помещение, а в многостайните апартаменти поне две помещения с южно, западно или източно изложение (или югоизточно/югозападно).
Апартамент, който има кухня без място за хранене, трапезария, спалня, килер и баня с тоалетна, според терминологията на наредбата се смята за едностайно жилище, доколкото кухните, трапезариите, килерите, баните и тоалетните не се считат за “стаи” и затова не участват в определяне броя на стаите. Така може да се окаже, че апартамент с пет помещения се води “едностайно жилище”.
В Наредба № 2 от 2004 г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, последно изменение от 2017 г (виж наредбата в сайта на МРРБ), се определя броят на гаражите и паркоместата, с които трябва да разполагат съответните имоти.
В Таблица 4a към Чл. 24 на наредбата е указано, че за всяко отделно жилище (апартамент) в жилищните сгради и жилищните сгради със смесено предназначение, трябва да има осигурено поне едно място за паркиране. В допълнение на наредбата от 2017 г се казва, че по едно място за паркиране трябва да е осигурено и за всяко отделно ателие в жилищната сграда. При офисите едно парко място трябва да бъде осигурено на всеки 80-100 кв.м. РЗП.
В същия Чл. 24 е казано още:
(2) Необходимият брой на местата за паркиране и гариране се осигурява на територията на съответната зона.
(3) Когато за централните зони на урбанизираните територии не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най-малко 30 % от тях се осигуряват в непосредствено прилежащи територии.
(5) При близко разположени обекти, които се натоварват по различни часове от денонощието, се допуска при изчисленията да се отчете неедновременното използване на едни и същи места за различни обекти.
Преди да се появят поправките в наредбата от 2017 г за ателиетата в жилищните сгради не беше определено да имат осигурено паркомясто или гараж. Сега вече по отношение на гаражите и паркоместата ателиетата се третират наравно с апартаментите/жилищата.
Въпреки изискванията за наличие на паркомясто/гараж за всеки отделен апартамент и за всяко отделно ателие, горният текст указва, че не винаги може да се спазва принципа “едно жилище = едно паркомясто/гараж”, което паркомясто или гараж да е разположено на прилежащата към сградата територия. Наредбата допуска част от автомобилите на собственици на жилища да ползват места за паркиране извън прилежащите територии, а също два автомобила да ползват едно място за паркиране, като го заемат през различни часове на денонощието.